Skip to content
Анализ на съдовете от Панагюрското съкровище (Трета част)
В трета част на Анализ на съдовете от Панагюрското съкровище ще разгледаме детайлно амфора-ритона и фиалата. Ще се фокусираме върху тяхната форма, украса и символика, като изследваме как тези уникални артефакти отразяват културните и религиозни вярвания на траките.
Амфора-Ритон
Амфората е най-големият и най-впечатляващ съд в тази забележителна находка. Подобно на другите съдове, тя има преваз около отвора, украсен с релефни перли отгоре и овални елементи отдолу. Гладката ѝ шия е отделена от тялото с пояс от овални форми, като при петия и шестия ритон. По изпъкналите страни на амфората има непрекъсната сцена, а дъното, което е полусферично, също е украсено с орнаменти и изображения. На двете негърски глави може да се види широко отворена уста, с отвор, през който налятата течност в амфората може да изтича навън. Това позволява двама души да пият едновременно, държейки амфората за дръжките.
Фризът на амфората
Непрекъснатият пояс от изображения по страните на амфората е разделен на две части от изображението на вратата на една антична сграда, която се намира под една от дръжките на амфората. Двукрилата врата стои между две йонийски колони, над които има лъвски глави. Вратата е открехната, като зад нея се вижда уплашен брадат мъж. Той бяга от група воини, които се втурват към вратата с вдигнати мечове, а петият воин дава сигнал за атака с тръба.
От другата страна на вратата разговарят съвсем спокойно двама мъже. Те се подпират на тояги, каквито носят в древните изображения хероите. Следователно тук имаме работа с образи на херои. Те също са представени с ясно изразени лица, тяло и дрехи. Единият от тях е стар – има брада. В лявата си ръка държи неясен предмет, а с дясната показва с показалеца към нея. Неговият събеседник гледа към мястото, което му показва старецът, като същевременно с палеца и показалеца на дясната си ръка прави жест като че ли показва разстояниета между тези си два пръста.
Дъното на амфората
На дъното на амфората има две идентични сцени. Едната показва малкия Херакъл, който се бори с две змии. Другата сцена изобразява силен мъж, държащ флейта в едната ръка и кантарос в другата.
Фиала
Фиалата е изцяло покрита с орнаменти, организирани в концентрични кръгове около централната вдлъбната част. Най-вътрешният кръг е съставен от малки кръгли орнаменти, последван от кръг с по-големи желъди. След това има три реда уникални негърски глави, като всяка от тях е различна от другите, а размерите на главите се увеличават във всеки следващ ред.
Литература
Венедиков, Иван. Панагюрското златно съкровище. София, Издателство “Български художник”)
Медия
Авторски материал – д-р Павел Цветанков
Виж Повече
