Skip to content
Анализ на съдовете от Панагюрското съкровище
Панагюрското съкровище е едно от най-значимите открития в България. В тази и следващите статии ще направим анализ на съдовете от Панагюрското съкровище, като ще разгледаме детайлно тяхната символика и изобразените сцени.
На всеки един съд е изобразен различен момент от гръцката митология. Важно е да се отбележи, че артефактите са изработени с висока прецизност, дори в най-малкия детайл. Божествата са представени млади и силни, а всички други отделни елементи са сами по себе си уникални.
Анализ на ритоните с форма на животинска глава
Тази група обхваща три ритона. Те са устроени еднакво. Долната им част има форма на глава на животно, а горната образува широко устие, украсено с пояс от изображения във висок релеф.
Първи ритон
Долната му част изобразява глава на елен. Тя е украсена с големи, разклонени рога на лопатар, назъбени по краищата. Твърдата основа на рогата е представена с релефна, високо издигната розета. Муцуната е гладка, с изразени гънки на кожата около устата, носа и очите. Между рогата и очите повърхността на златото е набръздена с малки линийки, представляващи космите. По клепачите са изработени миглите. Отворът за пиене на ритона е представен с малка кръгла дупчица в средата на долната устна. Дръжката на ритона е куха цилиндрична пръчка. На долния си край тя завършва с глава на жена, прилепена към тялото на съда. На горния си край е изработена във вид на фигурка на лъв, стъпил с предните си лапи върху широкото устие на ритона.
Около шийката на ритона се намират четири изображения. До дръжката е изобразена богинята Атина, до нея е седнал Парис, до него е седнала на трон Хера, а между фигурата на Хера и дръжката на ритона е представена Афродита. Имената им са изписани с пунктир от вдлъбнати точки. Тук четирите изображения не са дадени случайно. Само в един случай Парис (Александър) е свързан с трите богини в гръцката митология: когато той трябва да реши коя от трите е най-красива – сюжетът на украсата на този ритон.
Втори ритон
По форма той е почти идентичен с предишния: има долна част с форма на глава на елен лопатар и устие и дръжка, подобни на предишния ритон. Елементите на дръжката му, покрити с орнаменти и напомнящи коленца на тръстиково стебло, липсват. Вместо тях тук са дадени отвесни вертикални вдлъбнатини.
Различава се и групирането на изображенията около шийката на ритона. Те не са подредени като четири фигури, образуващи една група, а са разделени на две симетрични групи: Херакъл в борба с керенитската сърна и Тезей в борба с маратонския бик. В първата група Херакъл е хванал с двете си ръце елен за рогата (който замества легендарната керенитска сърна) и с десния си крак го притиска до земята. Във втората група Тезей е хванал бика за рогата и го притиска с левия си крак, за да се създаде симетрия. Интересно е да се отбележи, че животните са предадени пропорционално по-малки в сравнение с човешката фигура. Изображенията са върху цилиндрична плоскост. Третирането е условно, но подходящо, защото е съобразено с изобразителната плоскост.
Трети ритон
Той е подобен по форма на предишните два ритона, но долната му част представлява глава на овен. При него липсват големите еленови рога, изработени от масивно злато, както при предишните два ритона. Главата на овена има малки сплескани рогчета, гладка муцуна с гънки около устата, носа и очите и вълнесто теме и шия.
Както и при предишните ритони, шията на този ритон е украсена с релефни изображения. На предната страна, над муцуната на овена, са представени Дионис и вакханката Ериопе. А от двете страни на тази група са изобразени танцуващи вакханки. Над главите на Дионис и Ериопе са изписани имената им с вдлъбнати точки. Цялата украса на шийката на ритона се основава на противопоставянето на спокойните фигури на Дионис и Ериопе и динамичните танцуващи вакханки.
Литература
Венедиков, Иван. Панагюрското златно съкровище. София, Издателство “Български художник”
Медия
Авторски материал – д-р Павел Цветанков, Антония Крачунова
Виж Повече
