Skip to content
Какво си спомнят дъщерите на Павел Дейков от откриването на Панагюрското златно съкровище?
На 8 декември 2009 г. се навършват 60 години от откриването на Панагюрското златно съкровище. По този повод, две от дъщерите на Павел Дейков, един от откривателите на съкровището – Златка Каекова и Стоянка Гергишанова, разказват своите спомени от този значим ден в интервю, излъчено по вече бившата телевизия “Европа”. Те споделят вълнуващи моменти от този исторически момент, когато баща им заедно с братята му Петко и Михаил открива съкровището в околностите на Панагюрище.
Моята връзка с Панагюрското съкровище
По случай написването на този пост, който е много личен за мен и ме изпълва с гордост към прадедите ми, искам да споделя още нещо.През 2009 година се навършиха 60 години от откриването на Панагюрското златно съкровище. Тогава мои близки и роднини поеха мисията да разказват историята с колкото глас имат.Ние обичаме да разказваме. Обичаме да предаваме добротата и духа на нашите прадеди – на всеки, който е готов да слуша. Но това не трябва да се случва само по време на юбилеи – на всеки 5 или 10 години.Затова реших да създам този сайт – място, където всеки ден, по всяко време, всеки човек може (надявам се) да черпи добра енергия, вдъхновение и да раздава добро нататък.
Моят прадядо откри съкровище, но остави нещо още по-ценно
Здравейте, казвам се Антония Крачунова. Аз съм правнучка на най-големия от тримата откриватели на Панагюрското съкровище – Павел Дейков. Прадядо ми и жена му (прабаба ми) – Ана Дейкова (Футекова, с родствена връзка с Райна Княгиня), имат три дъщери – Златка (най-голямата), Стоянка и Мария. Интересен факт е, че и тримата братя кръщават първородните си дъщери Златка – и то много преди да открият съкровището. Аз съм внучка на Златка, да, тази която виждате на клипа по-горе.
Още от най-ранна възраст баба ми ми разказваше за Панагюрското съкровище и нашия род. А аз искам да предам на вас това, което съм слушала от нея през последните 26 години. Тримата братя били много честни и добри хора. Въпреки че били бедни, те винаги запазвали добротата си. Понякога на Павел му се налагало да ходи пеша до селата около града, само за да сложи нещо на масата за вечеря. Но дори така бедността никога не прекършила духа им. И така.. всяка вечер, преди и след вечеря, в къщата на Павел Дейков се пеели народни български песни.
Но този интересен разказ – който никога не свършва – ще продължи в някой от следващите постове. 😉
Медия
Източник: Youtube видео
Виж Повече
