Разликата в теглото на Панагюрското съкровище през годините
И така… Разлика в теглото на Панагюрското съкровище през годините е тема, която буди много въпроси и предизвиква голям интерес сред изследователите и обществеността. Тази разлика е тясно свързана с незаконното му придобиване и начините, по които е документирано съкровището в официалните регистри. В тази част ще разгледаме как теглото на Панагюрското съкровище се е променяло с времето и как тези промени са били отразени в документацията.
Първоначални измервания на Панагюрското съкровище
Според първоначалните данни от измерването на Панагюрското съкровище веднага след откриването му на 8 декември 1949 г., теглото му е било 7,500 грама. Измерването е извършено от тогавашния уредник на Панагюрския музей Петър Горбанов, завършил археология във Виена. Той пръв датира съкровището около 400г. пр. Хр. Отново той е човекът който издава първият документ на съкровището с общото му тегло. Важно е да се отбележи, че съкровището е било измито няколко пъти преди първото му измерване.
Как незаконното придобиване влияе на измерванията
На 29 декември 1949 г. съкровището е регистрирано незаконно в Народния археологически музей в Пловдив. Не като колекция, а като отделни предмети, всеки със собствен инвентарен номер – от №3196 до №3204. Не е отбелязано как е придобито от музея, няма приемо-предавателен протокол. След това вписване на съкровище в Народния археологически музей, Пловдив, то бива измерено. От 6166,50g, и така до 2013г – когато е измерено – 6192,70g.
(Таблица с различните измервания през годините)
При поредното напускане на пределите на Република България се установява, че Панагюрското златно съкровище отново има ново общо тегло. Това е особено любопитно, тъй като в периода между 2011 и 2015 г. не са извършвани консервационно-реставрационни намеси. Потвърждение за това има в писмо от Националния исторически музей в София.“
Тази разлика в теглото на Панагюрското съкровище е само част от историята му. Неговото незаконно придобиване и последващото измерване през годините предизвиква още повече въпроси относно истинската му стойност и състояние.
Панагюрското съкровище в Париж-Лувър
В документацията за изложбата в Париж-Лувър през 2015 г., озаглавена „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“, е посочено ново тегло на предметите от съкровището – 6158,83 г.
Най-фрапиращ е тотала. Там теглото на съкровището се разминава с 1307,3 грама между първото и измерването от 2012г. , между първото и последното е 1341,17, а максималната разлика е 1520,5 грама.
Прави впечатление, че е в минус. Любопитен детайл е, че при вписването на Съкровището в Държавния музеен фонд са нанесени ръчно корекции в теглото на предметите без заверка. Под черта изрично е уточнено, че е «незнайно кога и от кого».
Незаконното придобиване на Панагюрското съкровище
При вписването на Съкровището във всички държавни регистри и при представянето му пред публика перманентно не се споменава датата на откриване на панагюрското злато, точното място, начинът на придобиване от държавата и имената на откривателите му. Това са задължителни атрибути в описите на научните архиви на музеите, но липсват. При изложбите в чужбина се подчертава, че Панагюрското съкровище е археологическа ценност, т.е. намерена от археолози при археологически разкопки.
Тази лъжа отново и отново се тиражира, дори и в името на изложбата през 2015г. с участието на Панагюрското златно съкровище в Лувъра.
Изброявайки данните само за общото тегло, променящо се през годините, следва изводът, че се случва нещо нередно. Дали е грешка при измерванията или още не може да бъде измито както трябва, с това може само да се оправдаваме.
Литература
„Панагюрско златно съкровище“ – д-р Павел Иванов Цветанков
Медия
„Панагюрско златно съкровище“ – д-р Павел Иванов Цветанков
Авторски материал – д-р Павел Цветанков
Виж Повече